КАРСЪН МАККАЛЪРС

ГЛАВИТЕ НИ СА ПРЕКЛОНЕНИ

На Благовещение, в този ноември на 1945 година, в деня, определен за ритуална признателност към Бога в памет на първите колонизатори, главите ни са преклонени за почит. Този ден на благодарност е национален празник – страната ни , като никога до сега, трябва да бъде благодарна, а ние, като никога, се нуждаем в същото това време от божията мъдрост.

След дългите години на всеобща агония и разруха войната свърши.

Днес ние се радваме на мира. Но има едно чувство, което ни тежи и обременява нашето ликуване – чувството за нещо загубено, тихата неудовлетвореност от триумфа на победителя в съчетание с неговата съвест. В един опустошен от разрушени градове и руини свят, нашата земя е една от твърде малкото отървали се от физическо унищожение през тази война, страна, останала ненакърнена в своята цялост, в този свят от страдания и потресающа нищета. В този ден ние навеждаме глави за поклон с онова чувство на преклонение, подобаващо на страданията на безбройните жертви, на които отдаваме почит.

Денят на благодарността е преди всичко семеен празник.

В този ноемврийски последен четвъртък отделните членове на всяко семейство се събират, за да се присъединят към всеобщата празнична молитва за взаимно разбирателство. Той идва в края на сезона за прибирането на реколтата, след жътвата, когато светлото зърно е прибрано в хамбарите и плодовете на земята са съзряли в цялата своя разточителност и разнообразие. Това е сезонът на златното изобилие преди зимата, която превръща земята в угар.

Но макар, че земята ни не бе засегната от катастрофата на войната, ние бяхме разтърсени от нещо много по-коварно и разрушително – тези последни празници на признателност към нашия Създател бяха отбелязани в отсъствието на много от нас. Много мъже, братя и любими не можаха да дойдат на своето семейно тържество. Липсваше нашата национална мощ, така че в най-добрия случай, празниците преминаха мрачно. Голяма част от отсъствуващите днес няма да си бъдат по домовете. Те ще наблюдават друго благовещение в непознати за тях времена и далечни места, а има и такива, които ще бъдат на път по море към родния край. Но за повечето от нас мирът възстанови чувството за равновесие и спокойствие. Сега разкъсаните нерви могат да се поуспокоят, а силното страдание на индивида, породено от неизвестността - да бъде облекчено или да потъне в забрава.

Именно по време на най-ужасното от всички бедствия – войната, човешките същества осъзнават колко нетрайно е личното щастие и колко преходна е нашата власт, за да даваме такава повърхностна ориентация на своя личен живот, защото войната и шансът са неделими.

Но сега чувството за риск вече е преодоляно и на този празник домовете на повечето от нас могат да бъдат освободени от загрижеността и тревогата. Много от нас са щастливи, защото ще бъдат заедно със завърналите се от фронта войници, с които ще могат да кажат нашата молитва.

За тях, за нашите войници, у дома или далеко от нас, за тези, които понесоха ужасите на войната и изстрадаха смразяващите истъпления и нещастия на боя, и които направиха мира възможен – за тях навеждаме глави.

В днешния ден няма семейство, което да не бъде съпричастно към мъката на онези от нас, които са сполетяни от дълбока загуба. Тук трябва да споменем и нашите мъже, които са в болницата – повечето от тях ще могат с помощта на науката, на същата наука, която еднакво може да съдействува както на прогреса, така и на тъмните сили на мрака, да бъдат излекувани и върнати обратно при нас. Но други вече никога няма да бъдат пълноценни хора – това са осакатените, слепите и трайно увредените. На сполетените от подобна участ можем само да обещаем, че осъзнатото ни чувство за дълг пред тях ще издържи изпитанията на бъдните поколения. Военнопленниците са вече у дома или скоро ще се завърнат. Ние се молим онези, които са били подложени на умишлени изтезания от нашите врагове, да могат скоро да преодолеят шока и безсилието си с помощта на нашата любов и търпеливи грижи, за да се сдобият отново с щастливото благо – здравето. И най-вече за онези наши любими, които никога няма да се присъединят към нашата молитва, които са направили безмълвно последната жертва – своя живот. За семействата на мъртвите достойно за утеха може да бъде само изключителното житейско схващане на поета.

“Днес изцяло живее се без война,
а единствено аз да намеря все още не мога
за себе си мир и покой до сега.”

Ние спираме нашата безмълвна молитва, замислени за онези, които са познали отчаянието от такава безвъзвратна загуба, но се молим да съумеят да намерят сили да се противопоставят на вечната безнадежност, като намерят в търпение и покаяние упокой за душите си.

За днешната печал прекланяме в поклон глави.

Това е национален ден, а ние сме горда нация. Страната ни е необятна – земя ня мнага труд и много бури. С други думи – тя е пълна с разнообразие. Ние не сме станали по-силни от фанатична, сляпа привързаност, нито от безпочвено отрицание. Ние придобихме нашата мощ не с предразсъдъци и консерватизъм, а чрез народите на многото националности и гения на различните по белег раси. Нашата гордост не е ограничената, неблагонадеждна гордост на слабия. Тя е достойнството на една великодушна нация, способна да разтвори в себе си и усвои всички човешки заложби и дарби, с които е дарена, и днес се молим гордостта ни да бъде лишена от всякакъв род фанатизъм, както подобава на вериките и силни нации.

Затова навеждаме в поклон глави.

В деня на благодарността, 1945 година, се молим за една изключителна милост – мъдростта. Последните оръжия, създадени през отминалата война, ни убедиха, че ако мирът не може да бъдеподдържан и запазен, бъдещето на човечеството е изправено пред най-голямата опасност, застрашавала го от началото на неговата история до сега. Последната война остави гладни цели континенти, остави ги зашеметени от човешки жертви. Нашата национална молитва е да имаме благоразумието справедливо и великодушно да използуваме своята власт и сила, да работим заедно с другите така, че да съумеем да осигурим завинаги един траен и справедлив ред. С пълното съзнание за цялата тежест на нашата отговорност ние отправяме нашата молитва за бистрота на духа и морална устойчивост на силите.

Духът на човечеството не бива да бъде победен от аморалността. Здравият разум трябва да надделее.

И така – за най-великата от всички благословии – мъдростта на сърцето - повелята на чувството за добро, днес ние всички смирено навеждаме в поклон глави.

Амин!

(“Мадмоазел”, ноември 1945 г.)

© ПРЕВОД: ИСКРА ПЕНЧЕВА