Американската писателка Карсън Маккалърс е родена в гр. Каламбъс, щата Джорджия, през 1917 г. Първата й амбиция е да стане концертираща пианиска, макар че летературните й опити датират от петнадесетгодишна възраст. На седемнадесет години заминава за Ню Йорк, за да изучава музика в музикалното училище “Джилиард”. Поради финансови затруднения е принудена да посещава занятията вечер, а денем работи и в свободното си време пише.

Първият си роман “Сърцето е самотен ловец” издава през 1940 г. В същата година продава два от разказите си на списание “Стори” и се отдава изцяло на писателска дейност. Носителка е на множество литературни отличия, няколко награди и две стипендии на Гугенхайм, които й дават възможност да живее и работи извън Америка, където изучава усилено чуждата литература, преди всичко френската.

Автор е на книгите: “Сърцето е самотен ловец” (1940), “Отражение в златно око” (1941), “Сватбарката” (1946), с която печели нградата на нюйорските критици през 1950 г. “Сватбарката” е поставена като пиеса в Бродуей – Ню Йорк и в Лондон с голям успех. Следва издаването на “Балада за тъжното кафене” (1951), пиесата “Корен квадратен от прекрасно” (1958), “Часовник без стрелки” (1961), “Сладко като туршия, чисто като прасе” (1964) и “Сърце отдадено в залог” – сборник с автобиографични разкази и есета, издаден посмъртно през 1972 г. Повечето от романите й са добили популярност с филмовите си варианти и са преведени на много езици, включително й на български.

До смъртта си през 1967 г. в Ню Йорк Маккалърс е член на Американската академия за изкуство и литература. Смятана е за една от най-добрите американски автори, наред с Фолкнър и Хемингуей.

Беше време – за мен камък камъкът бе.
И минувачите с образ ясен по пътя вървяха.
И самата природа, и Богът със мен
в неизвенна хармония и симетрия бяха.
Докато ти моя свят промени
и триединството в мене за миг изкриви.

Не е камъкът – камък.
А лицата навън
като в сън,
в незавършени форми се раздробиха.

И очите ти, сякаш прокудени в плен,
от зародиша детски във мене се впиха.

Войникът по осветените стълби се качва,
а твоята сянка по нея оставя.

Тази нощ под звездите,
устремени към теб,
ще заспи, преобърната сякаш,
заради теб,
в светлината окъпана,
моята стая.

© Превод: Искра Пенчева